Мирослав Денчев, ХК „Чардафон“: Хандбалът възпитава, мотивира и изгражда силни личности!

Да бъдеш част от семейство на ХК „Чардафон“ е неповторимо изживяване!

Мирослав Денчев е роден на 12 февруари 1986 г. в Габрово. Завършва висше образование в Технически университет – Габрово, специалност “Икономика на търговията” и “Управление на бизнеса” и заема ръководна длъжност в екипа на един от най-големите телекомуникационни оператори. Отскоро Миро и неговата по-добра половинка Цвети са горди родители на прекрасен син.

Денчев започва да се занимава с хандбал на 7-годишна възраст, когато е ученик в ОУ  “Св. Св. Кирил и Методий”, а първият му треньор е Цоньо Начев, именно в това училище. Развитието му в спорта продължава с треньорите Румяна Тодорова и Галин Христов в отбора на „Подем-Чардафон“, Габрово. С този отбор се класират в „хандбалната топ 5-ца“ на България на десетки републикански първенства. В ученическите си години под ръководството на невероятния хандбалист и треньор  Георги Добрев (светла му памет) с хандбалния отбор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ печели множество медали от национални ученически първенства. В годините назад Мирослав Денчев се е състезавал и за отборите на “Боляри”, Велико Търново (вицешампион на България – юноши младша възраст), “Левски”, Българене (един сезон “А” РХГ мъже), “Хугадорс”-Габрово. През 2004 г. той успява да сбъдне своята мечта  и е повикан в Националния отбор на България по хандбал (юноши до 18 г.). С Националния отбор Денчев се класира и взема участие в Европейското първенство по хандбал в Сърбия, където записват страхотни мачове срещу най-добрите национални отбори в Европа.

В последствие габровският хандбалист се  отдава на висшето си образование, като с отбора на Габровския университет 3 пъти печелят  медала (златни, сребърни и бронзови) от национални първенства.

Днес Миро е едно от невероятните крила на ХК „Чардафон“ и защитава цветовете на клуба от самото му създаване.

За ролята на крилата в хандбала, за трудностите по пътя към шампионска титла и за ценностите, които изгражда спортът, разказва Мирослав Денчев.

Ще ни обясниш ли каква е ролята на крилата в хандбала… Какви качества са необходими, за да бъдеш крило?

Крилата са хората, които навъртат най-голям километраж. Те най-често са състезателите, които участват или осъществяват сами контраатаките. За да играе крило един състезател означава, че е по-нисък от останалите и затова крилата не се славят с впечатляващ ръст. Крилата трябва да са бързи, отскокливи и пъргави.

Снимка: Светозар Гатев

Как смяташ кой всъщност е най-трудния пост в хандбала?

Всички постове са трудни. Но бих казал, че разпределителят е една идея по-отговорен пост, защото той е човекът, който организира играта на отбора – той е диригентът на отбора.


От колко време си в отбора на „Чардафон“ и какво е чувството да си част от него?

 В ХК “Чардафон” съм от самото му създаване….вече дори не помня от колко години, защото имам чувството, че това е един цял живот. Да бъдеш част от този отбор е нещо уникално!Много е трудно да се опише с думи… Ние сме екип, ние сме съотборници, ние сме приятели, но най-вече сме едно семейство! Семейство, което въпреки всичките трудности, въпреки различните и силни характер и продължава да съществува и става все по-сплотено и истинско.

Смяташ ли, че един хандбален мач може да бъде загубен или спечелен още преди да е започнал? От какво зависи това?

Смятам, че резултата от всеки един хандбален мач се решава много преди да е прозвучал първият съдийски сигнал. Двата основни аспекта, за да се реши изхода от един хандбален мач са: подготовката или по-точно тренировъчния процес преди двубоя – това е физическата част; вторият основен инструмент е психологическата част. Изключително важно е с каква нагласа започваш двубоя – готов ли си да дадеш всичко от себе си или си се примирил, че опонента ти е “истинско страшилище”.

Тази нагласа и подготовка зависят основно от треньорския състав – дали е успял да подготви достатъчно добре състезателите и да ги накара да повярват в себе си. Изключително важно е да вярваш, че можеш да победиш, защото няма непобедими отбори! Всичко е въпрос на време…дори и за отбора на „Локомотив“, Варна!


Как изглежда твоята истинска почивка – от работата, от хандбала, от всичко? Опиши я…

Винаги ми е било трудно да отговарям на въпроси относно почивката. Аз съм работохолик.А хандбала – това е моят живот! От хандбала определено не искам да си почивам!

Иначе идеалната почивка би била на място, където не познавам никого – да бъда с най-близките си хора. Много е важно да нямам връзка през мобилния телефон и да +имам време през почивката да тренирам, да поддържам физическата си форма. Не обичам да лежа по цял ден и нищо да не правя!


Кой е най-запомнящият се мач на „Чардафон“ до този момент?

За мое огромно съжаление най-запомнящият се мач, лично за мен, е полуфиналът за Купата на България през 2018 година, който се игра в Кубрат. Тогава съперник ни беше отборът на “Добруджа” от гр. Добрич и ние загубихме. Загубихме след като водехме до последната минута с три гола разлика и сякаш за по-малко от минута се сринахме, допуснахме редица грешки и те успяха да изравнят. В продълженията нашият отбор не успя да се съвземе и загуби.

Този мач е паметен за мен, защото все още се обвинявам за тази загуба… тъй като вярвам, че можех точно в тази последна минута да променя резултата.

Трудно ли е да играеш хандбал в България?

Трудно е, защото трябва да се молиш на хората да инвестират в спорта.


Вече няколко години подред мъжкият тим на ХК „Чардафон“ заема призови места в А група. Как смяташ какво не ви достига за шампионската титла?

Според мен не ни достигат две неща – пари и увереност. Финансовата част е изключително важна, защото би ни донесла спокойствие, а увереността идва тогава, когато сме добре подготвени физически и психически освободени.За съжаление към настоящия момент не можем дори да мечтаем за подобно спокойствие – участието ни в А-група има цена и тя не е никак ниска. Изключително благодарни сме на нашите спонсори, които ни помагат частично да се справим за момента с финансовата част, но истината е, че е много трудно.Има моменти, когато с момчетата от отбора сами си покриваме разходите, свързани с мачовете ни в А-група.

Какво те мотивира?

Докато бях юноша(по-млад) ме мотивираше възможността да бъда повикан да се състезавам за националния отбор на България и с много лишения и вземане на трудни решения успях да го постигна. Сега, когато приоритетите в живота се пренаредиха, ме мотивират децата, които тепърва започват да се занимават с хандбал!

Смея да кажа, че ако не беше хандбалът не се знае що за човек щях да стана. Знам какво може да даде спортът на едно дете и искам да помогна на колкото се може по-голям брой деца да израснат и да се изградят като хора в спортната зала, а не на улицата. Целият този отбор “Чардафон” съществува заради децата! Това ме мотивира!

Какво би казал на децата от хандбалната школа на „Чардафон“?

Вие сте бъдещите шампиони! Вярвайте в себе си и не пропускайте тренировки!

Мислиш ли, че най-добрите времена за българския хандбал вече са отминали или тепърва предстоят?

Вярвам, че с правилната държавна политика и с желание българският хандбал има бляскаво бъдеще!

Какво най-често предизвиква усмивката ти?

Съотборниците ми и времето прекарано с тях!В момента, в който вляза в съблекалнята преди тренировка и преди мач забравям всичко неприятно, случило ми се през деня. Съотборниците, това са хората, с които мога да прекарвам по 24 часа в денонощието и винаги ще има какво да си кажем и най-вече за какво да се посмеем. Всичките са уникални като характери и както се казва “намерили сме се точните хора на точното място” – допълваме се във всичко! След среща с тях не мога да си тръгна без една широка усмивка.

Кои са най-важните неща в живота? Онези, заради които си струва да продължаваш напред, колкото и да е трудно.

Това са хандбала, семейството и най-вече детето ми! Всеки човек живее заради семейството и децата си. Хандбалът преди 27 години тотално промени живота ми, изгради ме като човек, накара ме да работя в екип, да гоня победата и да уважавам съотборниците и противника си. Преди 27 години първият ми треньор казваше на родителите ми “Аз може да не успея да го науча на хандбал, но със сигурност ще направя така, че да не пуши цигари от малък“. Това  искам да бъде една от отправните точки за моите деца. Затова продължавам да се занимавам със спорт и вярвам, че мога да помогна на много деца да изживеят минимум това, което аз съм преживял. Затова колкото и да ми е трудно физически и колкото и рядко да намирам време за хандбал, аз ще продължавам да развивам и рекламирам този спорт. За мен е важно да дам добър пример на сина си и непрестанно да му давам поводи да се гордее с мен!

 

Какво смяташ, че не ви достигна миналата събота във Варна за победа в двубоя срещу шампиона на България по хандбал „Локомотив“? А каква е нагласата на отбора за предстоящата тази неделя домакинска среща с вицешампиона „Добруджа“?

Смятам, че това, което не ни достигна във Варна е концентрация в завършващата фаза. Генерирахме огромно количество пропуски при стрелбата, които ни отдалечиха от шанса за победа.

Задължително е да спечелим предстоящия двубой с “Добруджа” и то с разлика. Всички много добре знаем какво трябва да направим. Победата е задължителна! Ние, играчите сме готови! Остава  само да получим подкрепата на публиката, защото колкото повече хора зарадваме, толкова по-голямо удовлетворение получаваме ние. Всеки домакински двубой броим публиката в залата, щастливи сме, че все повече габровци идват да ни подкрепят и вярваме, че не сме далеч от момента, в който ще съберем 1000 фена и най-вече деца!

Гарантираме Ви зрелищен двубой в неделя! Заповядайте!

Leave A Comment